Много хора смятат, че темперната живопис е иконопис. Всъщност темперната живопис е използвана в продължение на векове от различни течения на християнството за създаване на религиозни изображения. В миналото това живописно изкуство се е използвало за илюстриране на ръкописи и дори за завършване на стенописи.

При рисуването на икони с темпера яйцето се използва като среда, в която пигментите се залепват върху различни видове повърхности. В религиозната живопис се използват различни видове темпера: казеинова темпера, лакова темпера, маслена темпера, смолиста темпера и др. Температа, която най-често се свързва с иконописта, обаче е водна темпера.

Водната темпера се характеризира с това, че е много светла на вид и не променя нюанса на смесените с нея пигменти. Тази особеност е благоприятна за иконографската живопис, тъй като живописният стил, в който тя представя своите образи, благоприятства светлината като основен символ на нейната идеологическа конструкция.

Икони в историята

Когато говорим за икони, трябва да говорим и за символиката, както и за историята на религията, към която те принадлежат. Първоначално в християнската религия почти няма форми на графично представяне, но когато християнството е официално утвърдено от Константин, започват да се появяват официални форми на представяне на вярата на тази религия и се строят все повече места за поклонение. С течение на времето различните проявления – както изобразителни, така и писмени – се преработват и ограничават.

От гледна точка на тогавашната християнска религия стойността на живописта е била единствено в предаването на идеи чрез символи. Следователно от гледна точка на религията не е важно изображението да е точно от гледна точка на реализма, а да е точно от гледна точка на символите.

Всъщност се е предпочитало изобразените образи да не са миметично точни, тъй като не е ставало въпрос образите да изненадват зрителя с техниката си, а по-скоро да бъдат носители на посланията на писанията според тълкуването на църковната институция.

Символика в иконографията

С течение на времето в християнската религия се развиват различни изобразителни стилове, както и различни религиозни течения. На някои места, където християнството е пристигнало, на някои изображения и на някои аспекти на иконографията се е обръщало повече внимание, отколкото на други. Но основната символика на изображенията е запазена, особено в местата с православни църкви.

В православната иконография има няколко важни символични аспекта, един от които е използването на светлосянка. Изображенията на икони се стремят да бъдат плоски, а не триизмерни на вид. Причината за това предпочитание е, че то има за цел да създаде впечатлението, че светлината идва от вътрешността на светиите, а не извън тях.

Един от най-важните символични аспекти на иконописта е цветът. Всеки цвят има специфично значение в иконографията. По тази причина функцията на цвета в иконите, макар и естетическа, не е декоративна, а функционална. Въпреки предимно символичната си употреба обаче фактът, че се нанася с темпера, дава възможност за голям брой варианти.